НОВЕНСКОТО ОБЩИНСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ДИРЕКТОРА ВАСИЛ БОТЕВ (1953-1961 г.)

ПО ПЪТЯ КЪМ  УСПЕХА:

• Хигиенизира училището и го извежда на едно от първите места в окръга;
• Завършва пристройката за детската група;
• Създава кръжоците „Сръчни ръце“ и „Пирография“, където учениците се учат на умения да изработват различни предмети и да пирографират- печелят първи места на състезания;
• Закупува нови чинове, прави се нова електрическа инсталация с луминесцентно осветление;
• Боядисват се в зелено цоклите в стаите, коридорите с орнаменти и се застилат пътеки;
• Построява се чешма с четири фонтана, малък шадраван с цветна градина и скамейки за сядане под върбите;
• Пред училище се поставят базалтови плочки;
• Училището се прославя с високата чистота и хигиена, и с безупречната дисциплина на учениците.
• В него започват да се водят всички гости, идващи в Казанлък за обмяна на опит, като най-впечатляваща е професионална среща на унгарската делегация.

„Сякаш са пред очите ми онези 9-10 годишни деца с изпрашени главички, с ожулени ръчички, да събарят в почивния ден, заедно с учители и родители триметровата кирпичена стена, която съгражда входа от юг. Същите тези малки работници с увлечение и радост помагат на  учителките като бъркат бетон и изливат шадравана, който известно време краси малкия училищен двор. Те са неуморни и тогава, когато трябва да изкарват пръст с колички, изкопана изпод учебните стаи и коридора, за да направят по-късно там работилници, избени помещения, коридор.“

Из спомените на  учителка Бонка Лалева

 „Училището  представляваше малка, но спретната едноетажна сграда с четири класни стаи  и една малка, която е и учителска стая, и дирекция. Входът на училището беше от запад.

От двете страни на външното стълбище имаше растение - храст, който придаваше особена красота на сградата, и особено през пролетта с белите си като гроздове цветове”.

Из спомените от учителката Б. Лалева

През май 1953 г. дружинният ръководител Мария Кацарова регистрира пионерската дружина с името на съветската комсомолка Зоя Космодемянская. В продължение на десетилетия се организират безчет мероприятия, приемане на чавдарчета, пионерчета и комсомолци, възпитавани в комунистическите идеи  и социалистическия труд.

Гордостта на училището става първият създаден в окръга Танцов състав от учителката Захаринка Христова, подпомогната от детската учителка Мария Стайкова.

С много ентусиазъм те обучават по 20-30 нови ученици, които участват във всеки празник на Казанлък, гостуват с концерти в много градове и получават престижни награди на първенци в състезания и конкурси.

Сред тях най-престижната награда е завоюваният сребърен медал и званието „Лауреат на І-я републикански фестивал“ (1959 г.) .

„Незабравими за мен ще останат спомените ми от детския ансамбъл за народни танци.

Любовта си към нашия фолклор ни предаваше дружинният ни ръководител др. Захаринка Христова.

Под нейно ръководство на Първия републикански преглед на художествената самодейност в София, съставът зае заслужено второ място с красивия народен танц „Розобер“.

Из разказа  инж. Д. Батаклиева, ученичка в училището  от 1955 до 1959 г.

ГРАМОТИ НА ТАНЦОВИЯ СЪСТАВ

По времето на управлението на директора Демир Янев (1961-1962 г.) училището получава високо отличие – Грамота за големите постижения на ІV-я Републикански преглед в областта на учебно- възпитателната дейност.

Училище „Отец Паисий” получава признанието на най-хигиенизираното училище в града и окръга и се нарежда на едно от първите места в страната.

През една януарска нощ на 1962 г. стихиен пожар изпепелява училището почти до основи.

Учениците завършват пръснати в петте училища на града.

Много бързо се построява нова сграда тържествено открита на 22.ХІ.1962 г.

 „Нашето ново училище действително беше най-модерното, най-красивото, най-удобното в целия град.

Пристъпихме прага с едно трепетно вълнение, с особено чувство за гордост, че тази чудесна сграда беше наша”

Из спомените на инж. Стефан Кабакчиев, ученик в училище