Било робство, но там нейде през ХІХ в. пламък светва. Разпалва се в малката килия на църквата „Света Троица” в Новенската махала, осветена на 9.ІІІ.1834 г. от търновския митрополит Ил. Критски. Било светъл празник – „Св. 40 мъченици”. „Седем, осем годишен тръгнах на училище - разказва известния казанлъчанин дядо Георги Милчев Какачев – Учеше ни даскал Коста от с. Виден. Учехме в Новенската махала, в клисарската стая, седнали на земята. Даскалът ни седеше до огнището и шиеше потури. Всеки от нас имаше паникида с написани славянски букви, които учехме една по една наизуст… Бяхме около 30 деца”.

Така от далечната 1834 г. до днес училището изминава своя 174 годишен път. От тук тръгват безброй млади учители, ученици понесли като факел огъня на просвещението. Постепенно от Западна Европа навлизат нови, по-прогресивни за епохата, методи на обучение. През 1858 година новенци се отцепили от Къренското училище и построяват свое взаимно училище в двора на църквата. Затова 1858 г. се счита за рождена година на ОУ „Св. Паисий Хилендарски”. Първи учител в новооткритото Новенско общинско училище бил Кесарий Серафимов. Дълбока диря в развитието на училището оставя високо образованият учител Димитър Душанов. От 1861 г. влиятелните новомахленски чорбаджии го канят като класен учител да преподава гръцки, аритметика, благонравие, съкратено евангелие и земеописание. По негово време училището става класно и има четири класа.

В този момент Новенското училище е конкурирало Главното Калпакчийско училище. Димитър Душанов е бил голям авторитет, известен в целия град като „голям даскал”. Учените хора от града предпочитали да посещават изпитите при Душанов, тъй като той бил по за слушане и учениците му отговаряли „по сербез”.

През 1866 г. тук – в училището се сформира читалище „Просвещение”, което има историческа заслуга за провеждане на събор на учителите за въвеждане на обща програма в училищата. Съборът е открит с встъпителна реч на високо образования учител и книжовник Йордан Стателов, който за известно време е учител в Новенското училище. В програмата на Новенското училище учениците преминавали 4-ри отделения, в които изучавали в първо отделение – буквите и писането им, както и на цифрите до числото 100; второ отделение – прочит по книга, краснопис и писане; трето отделение – свободен прочит, краснопис, двете първи действия от числителницата и молитви; четвърто отделение – разборен прочит, краснопис, разказ от кратка свещена история, 4-рите аритметични действия. Преди и след Освобождението от османска власт учениците учили в стари приземни постройки. През 1892 г. с волни пожертвования на гражданите от махалата и църквата се построява нова сграда в двора на църквата „Света Троица”. Оттогава училището носи името „Отец Паисий” и е първоначално.

От 1953 до 1961 г. един голям учител оставя достойна диря – директорът Васил Ботев. Той извежда училището на едно от първите места в окръга. Известно е със своята пословична чистота и безупречен ред и дисциплина. Възпитаници от това време с умиление си спомнят за двора с върбите и фонтанчето, за пъстро боядисаните с блажна боя подове на помещенията и коридорите. Особено красива е чешмата от мрамор с голямо дърво до нея. Пред парадния вход на училището от двете страни на външното стълбище има растение – храст, който придава изключителна красота на сградата, особено през пролетта с белите си като гроздове цветове. Гордост на училището е създаденият през 1952 г. първи в общината танцов състав от учителките – Мария Стайкова и Захаринка Христова. През 1959 г. танцовият състав участва в Първия републикански фестивал на художествената самодейност и спечелва сребърен медал и званието „Лауреат на І-вия републикански фестивал”. Една януарска нощ на 1962 г. училището е обхванато в безпощадни пламъци на стихиен пожар. Много бързо се разчиства терена и е изградена двуетажна сграда с 8 класни стаи. На 22.ХІ.1962 г. с много радост, с много вълнения в сърцата, с много цветя става тържествено откриване на новоизграденото училище. За негов директор е назначена Кера Димитрова, а за зам. директор Г. Матанов, впоследствие Ел. Петкова. По предложение на директорката училището се преименува в Основно училище „Паисий Хилендарски”. Създава се един ръководен екип, който с голям ентусиазъм и желание съгражда новото училище. Ядрото на учителския колектив са началните учители от старото училище: В. Баева, Б. Лалева, Я. Александрова, М. Бозукова, Й. Славчева, З. Христова, Ст. Дончева, Ст. Гъдева и М. Кацарова.

Обявено е за опитно по проблема „Оптимално управление на учебния процес”. За 2 години то се превръща в център на обмяна на положителен опит за цяла Южна България. За постигнати високи резултати и успехи през1971 г. учителският колектив е награден с диплом и юбилеен златен медал. Редят се години на усилена учебна дейност – залагане на нови експериментални програми на теми „Система във възпитателната работа”, „Възпитание и самовъзпитание” с научни ръководители от СУ „Кл. Охридски”. Учителският колектив под ръководството на директорката Павлина Димитрова и зам.-директорката Христина Коларова извеждат с успех заложения опит. Мащабна експериментална работа продължава при директорката Ирина Вълкова и заместника Димитър Ценков. Училището е определено за базово по внедряването на новото учебно съдържание в V-VІІІ кл. Следват дни на напрегнат училищен живот, в който богатият опит и добрата методическа подготовка на учителите се популяризират в цяла Южна България.

За 4 години са изнесени повече от 100 открити урока. Oсобено място заема организираната научно-теоретична конференция по български език от учителката Тошка Христова на тема „Прослава на Паисий” в литературата и изобразителното изкуство. На нея присъстват базовите учители от Южна България, както и специалисти от Института за учители гр. Ст. Загора, които дават висока оценка за учебната работата. Истинско щастие и вълнение за учениците остава и незабравимата среща с изтъкнатия казанлъшки художник – Дечко Узунов. Извършва се разнообразна и богата извънкласната дейност. Тя се ръководи от пионерската дружина. Завоюваните успехи в художествената самодейност се множат – танцовият състав участва в престижния празник „Тракия пее” и е заснет от „Българска телевизия”. На окръжен фестивал съставът получава наградата „Първенец”, а битовият хор с ръководител учителя Димитър Ходжев грамота „Отличник”.

Десет годишният и петнадесет годишният юбилеи на танцовият състав са отбелязани с тържествени празнични концерти, на които под ритъма на българската народна музика се извиват кръшни хора. Ежегодните прегледи на постиженията на клуб ТНТМ се превръщат в прекрасен училищен празник. Големи са спортните успехи, дължащи се на първия физкултурник Денка Велчева – бронзов медал, флаг и грамота от републиканско първенство по волейбол, златни медали на окръжни първенства по футбол, по лекоатлетически четири бой златен медал на окръжно първенство по баскетбол. За постигнати високи успехи дружина „Зоя Космодемянская” е наградена с Юбилеен вимпел и почетна лента, а клубът по ТНТМ „Орбита” е обявен за първенец в района - 1973 г.

Научна експедиция „Орхидея” под ръководството на Мария Петрова се класира на първо място в страната и завоюва златен медал – републикански първенец от 1981г. Стефка Дочева – обогатява музикалните традиции с блестящи изяви на училищния хор и наградите званието „Лауреат” и бронзов медал. Имена, имена, имена! На ярки таланти! На бистри умове! Учители - новатори показали истински измерения на родолюбие и всеотдайност: Ст. Дончева, К. Турданова, Н. Яцева, Д. Ценков, М. Чернева, Ц. Георгиева, В. Антова, М. Петрова,Д. Ничева, Кр. Иванова, Ст. Димова, Ст. Палазов – базови учители, които години наред споделят богатия си методически опит с учителите от региона. И много други, за които работата беше кауза. Много работа, упорит труд, любов към професията и обичта към децата – всичко тава е високо оценено: Георги Матанов, Станка Дончева, Дим. Ценков са удостоени с високо държано отличие орден „ Кирил и Методий” ІІ-ра степен. Признание за труда на десетките и стотици педагози е най-високото отличие – орден „Кирил и Методий” І-ва степен, с което по случай 125 годишния юбилей през 1983 г. е наградено училището. Въпреки превратностите на времето училището продължава да играе важна роля в образованието на града и при директорите – Людмила Бозукова,Васка Антова, Цветолина Симеонова. То достойно съхранява традициите на своите предци и ги доразвива. По случай 140 годишният юбилей училището създаде своите нови символи – химн, девиз, юбилеен вестник и награда плакет „Паисий”. Имена, имена, имена! Безброй! На ярки таланти учители и ученици! Но в пантеона на училището с гордост се произнасят имената на възпитаниците, заемали видно място в обществения и културен живот в страната – н.а Любомир Кабакчиев, н.а. Стефан Гецов, Видин Даскалов и безброй научни работници, лекари, учители, инженери, музиканти, художници. Днес уверено се пишат страниците на най-новата история. Многобройните изяви на учениците на общински, областни и национални форуми вдъхват увереност за бъдещето.150 години са достолепна възраст за едно училище. Отрудените ръце на нашите предци изградиха яките му основи с нещо по-силно от камъка – любовта към знанието.

Прекланяме се пред творческата и професионална работа на многобройните учители, изградили авторитета на училището!

Училище любимо, обичам те безкрай! Ти първо си светило в родния ми край.

Поклон пред теб огнище на българска просвета, желая да пребъдеш! На многая лета!