НОВЕНСКОТО ОБЩИНСКО УЧИЛИЩЕ "ОТЕЦ ПАИСИЙ" ОТ КРАЯ НА XIX ДО СРЕДАТА НА XX ВЕК

След Освобождението казанлъчани уреждат учебното дело, като откриват първоначалните училища  в четирите махали на града. Използват се старите сгради, намиращи се в черковните дворове, които са ремонтирани.

От месец юни 1879 г. учебното дело в Казанлък е под управлението на новия румелийски режим. Тъй като сградата е стара, приземна постройка, през 1892 г.  гражданите от махалата построяват нова сграда в двора на църквата „Св. Троица”, с 3 входа от север, запад и юг. От тогава училището носи името „Отец Паисий” и е първоначално.

Първият главен учител (директор) е Ст. Касев.

През 1900-1904 г. в училище „Отец Паисий“ провеждат практиката си  учениците от Казанлъшкото държавно педагогическо училище. А. Демирева вероятно е първата базова начална учителка.

През периода до 30-те год. на ХХ век главни учители са:

Д. Маников, Хр. Т. Нейчев, К. Клисуров, Никола Кешишев, Димитър Баяслиев, Георги Попов, които са и класни ръководители.

Начални учители са: Лула Михайлова, Гевгалов, Петър Бучаков, Мария Топузова, Райна Карагитлиева, Анка Клисурова, Мария Пенчева и Тодор Узунов.

Началото на учебната година започва от 1 септември и завършва през юни с годишни изпити.

От учебната 1931-1932 г. в продължение на 18 години главен учител (директор) на училището е Георги Попов, награден с орден „За гражданска заслуга“ V степен.

През септември 1931 г. в салона на Новенското училище се провежда административна училищна конференция от инспектора Иван Ялъмов.

Учителят Димитър Баяслиев от училището прочита реферат на тема: „Права и длъжности на училищните настоятели”.

 „През 1941 г. прекрачих прага на кварталното училище „Отец Паисий” с буквар и „Табла с калем” под мишница и станах ученик от първо отделение, учителка на което беше и щеше да ни учи четири години наред – уважаваната и обичана от всички деца – госпожа Катя Маркова.

В двора на Новенската църква се намираше старата, едноетажна сграда на училището. То бе с четири класни стаи, голямата учителска стая и стаята на „Байчето” – училищния прислужник бай Стоян, с доста тежка ръка за нашите хлапашки вратове и вечно затъкнатия в пояса му училищен звънец. Директор на училището беше господин Попов, безкрайно суров, неотстъпчив и педантичен, всяваше сред децата по-вече страх, отколкото обич и уважение. В класните стаи бяха наредени плътно обикновени дървени чинове за 30-40 деца. Черен, намазан с подово масло под, голямо сметало с черни и бели топки и още по-голяма черна дъска, на която ние никога не успявахме да достигнем горния край” .

Из спомените на военния лекар подполковник д-р Атанас Илов

В началото на 1944 г. (по време на Втората световна война) училището е евакуирано в с. Крън. Учебни занятия се водят 2-3 пъти седмично, като учениците спят, хранят се и учат в училището на селото.

През 1944-1945 г. за известно време училището е превърнато в казарма и в него са настанени съветски военни части, а учениците учат в Калпакчийското училище.

На тържествено общоградско тържество  през учебната 1945-1946 г. са приети в ДПО „Септемврийче“  първите пет пионери – Атанас Илов, Минчо Кацаров, Борис Байрактаров, Митко Минчев и Дончо Русевски.

От учебната 1951-1952 г. до януари 1953 г. директор на училището е Милчо Папурски. Учениците са 289.