Димитър Душанов оставя дълбока диря в развитието на Новенското общинско училище и града. Като високо образован и еродиран учител през 1861 г. новенските първенци го канят да преподава в Новенското училище.
По време на три годишното си учителстване той превръща училището в класно, с четири класа. От Главното Калпакчийско училище се прехвърлят някои ученици в Навенското, заради своя учител. Броят на учениците надхвърля 80.
(Взаимните класове се обучават от Иван Станев Чомаков от Казанлък.)
В този момент Новенското училище конкурира Калпакчийското класно училище.
„За Душанчето се говори из града, че бил голям даскал,
у него била градската дипломация ...
Винаги се занимавал, се пишел, се разписвал,
като държал градския „кодикс” в пазвата си.
Дописникът се страхува, да не би след малко учениците
му да се подирят за министри от европейските кабинети.“
Из дописка във в. „България“, ноември 1862 г.
Учебната година завършва с изпит, който се провежда през месец август в продължение на два дни, като присъства и кадията. Учените хора от града предпочитат да посещават изпитите при Душанов, тъй като той бил „по за слушане“ и учениците отговаряли „сербес“.
В Новенското училище Д. Душанов преподава гръцки, аритметика, благонравие, съкратено евангелие и земеописание. Непослушните наказвал с пръчка.
Седмичната му програма:
Дни Преди обяд След обяд
Понеделник българска история свещена история
Вторник земеописание гръцки език
Сряда аритметика -
Четвъртък български език краснопис
Петък аритметика свещена история
Събота - преговор по всички предмети на усвоеното през седмицата.
Учебниците, по които учат учениците по времето на Д. Душанов са: Свещена история от Манчев, Катехизис и Числителница от Хр. Данов, Граматика, Земеописание, Полезни знания на Й. Груев, Благонравие от Хр. Ваклидов и Съкратено евангелие. Има и много помагала за изучаване на земеописанието.
УЧИТЕЛЯТ ЙОРДАН СТАТЕЛОВ В НОВЕНСКОТО УЧИЛИЩЕ
През 1869 г. поради недоразумения между градските първенци от различните махали. Главното Калпакчийско училище се разпокъсва и учениците се разпръскват по махалите, като къренци и новенци отварят отделно класно училище в Новата под управлението на новоназначения учител Йордан Манолов Стателов. Натоварен е с уреждането на образцови класове, с което да се противопостави на Калпакчийското класно училище. Училището се помещава в една от сградите на чифлика на розотърговеца Христо Христов и просъществува 2-3 години.
Много трудолюбив, деен учител Й. Стателов бързо спечелва обичта и уважението на ученици, учители и съграждани.
„Той имаше среден ръст мургаво лице, широко чело, черни коси, черни вежди и мустаци, вървеше някак величествено с пъргави стъпки. Човек с извънредно благ характер, добър, кротък, винаги сериозен, въздържан, извънредно трудолюбив и патриот; затова се ползва с голямо уважение и авторитет между ученици и граждани. Казват, че някой път смъмрял ленивите ученици само с думите: „неспособен син на майка България!” Ако се не лъжа, той пръв въведе обичая да си снемат учениците фесовете в клас”.
Из спомен на клисарят Михаил Б. Сеизов
Към Новенското училище се основава читалище „Просвещение“ (1866 г.).
Според Й. Стателов то има 75 члена и значителен капитал, от който, според устава се помага на бедни ученици с книги, отпускат се помощи и стипендии на ученици да учат в чужбина, какъвто е случаят с Михаил Тенев,
Лалю Атанасов (един от първите артисти в Казанлък) и др.
За умственото и нравствено развитие читалището създава библиотека и читалня, в която се получават и четат вестници и списания.
Всеки празник и неделя в читалището се провеждат събрания, където след изчитане на вестниците се преподава и математика.
Важна роля за развитие на образованието в Казанлък изиграва проведеният събор (31.V.1870 г.), организиран в сградата на читалището, на който учителят Йордан Стателов държи встъпителна реч.
Обсъжда се въвеждането на училищната програма в Казанлъшките училища, изработена на Пловдивския събор.
Взети са решения за датите на годишните изпити, времето на свикване на учителските събори в града и събиране на фолклорни материали.
Според изработената Програма на Казанлъшките училища от 1871 г.
съществуват 2 училищни степени:
В първо отделение се приемат деца не по-малки от 6 г. – изучава се механично четене, писане на букви и цели думи, броене и писане на числата до 1000.
Във второ отделение - съзнателно четене, писане на цели изречения, прочит и писанена числата над 1000, събиране и изваждане с упражнения, малка свещена история.
В трето отделение – разпознаване на различните видове думи, черковно четене с най–употребяваните молитви и песнопения, малък катехизис, малко земеописание, умножение и деление с упражнения в 4-те аритметични действия и краснопис.
В края на месец юли се провеждат изпити за учениците.
Създаване на ученическо дружество „Искра” в Новенското училище (1873 г.)
Заслуга за създаване на ученическото дружество има отново учителят Й. Стателов, като учредителното събрание се провежда в средата на месец март 1873 г. на горния етаж на Новенското училището, където се събират 20-25 ученици от І-ІІ клас новенци и къренци.
Ставайки на крака учениците посрещат даскал Й. Стателов и в продължение на 2 часа в захлас слушат беседа за значението и ползата от самовъзпитанието, възпитанието и сдружаването.
„Всички дошли ученици насядаха на чиновете на Новенското училището, а даскал Йордан седна на стола до „седалището“ и след доста прочувствена реч прочете устава ….“
Из спомените на П. Близнаков
В продължение на 2-3 месеца заседанията на ученолюбивата дружинка „Искра“ се провеждат в училището, където учителят Й. Стателов чете различни морални поучения.
По време на Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. учебният процес в града е преустановен и сградата на Новенското училище е превърната в лазарет.