НОВЕНСКОТО ОБЩИНСКО УЧИЛИЩЕ ОТ 1858 г.

ХVІІІ век е векът на европейското Просвещение, чиито идеи за човешка свобода и развитие на националната просвета достигат и до българите, чрез гръцкото просвещение, особено през ХІХ век.

 Завъзрожденските българи килийното образование вече е недостатъчно. Заможните търговци и занаятчии се нуждаят от знания по математика, география, история, естествознание, чужди езици.

Преходът към светско образование изиграват гръцките училища. Известно е, че в Новата махала се намира гръцко училище, в което преподават Христо поп Митев (дядото на Ботьо и Димитър Папазови) и  Иван Хр. Бонджукът.

Тези училища крият опасност от попадане под гръцко влияние. Замогналите се българи създават нов тип училище – взаимното.

Апел за откриване новото българско училище изиграва издаденият от д-р Петър Берон  учебник, по известен като „Рибен буквар“ (1824 г.).

В него той предлага в българското училище да се използва т.нар. взаимноучителната метода: по напредналите ученици да обучават  начинаещите. Учителят надзирава и ръководи тяхната дейност.

В Казанлък взаимно (начално) училище се отваря през 1837 г. в Калпакчийската махала и пръв взаимен учител е даскал Тачо Мангата, получил наставления по взаимно учителната метода на обучение от Н. Рилски   и втори – даскал Никола Камбура.

С идването в града на Манол Стателов през 1846 г.  училището  прераства в Класно (Главно училище) с три класа на обучение.

Калпакчийското училище дава силен тласък и заразителен пример на новенци да не изостанат в просветното дело.

През 1858 г. заможни и интелигентните търговци от Новенската махала построяват  свое училище в двора на църквата с дарение на местните чорбаджии – Ганчо Добрев, дядо Сава, Дядо Раю, Хаджи Петър.

Годината 1858 г. се счита за рождена година на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, с която е регистрирано в Музея на образованието в Габрово.

Пръв учител в  новооткритото Новенско Общинско училище е Кесарий Серафимов.

След него учителства Тодор Кюлджията, а помощник е брат му Никола.

След това за учител е назначен Христо поп Георгиев, който преподава български език, аритметика, славянски и въвежда учебника „Първа храна” на Ив. Чич.

Учениците постъпват от 5 до 6 годишни като се записват  деца и от околните села Армаганово (дн. Бузовград), Казалачдере (дн.Средногорово) и др. Записването става без да се иска документ и то през цялата година. Заедно се учат момичета и момчета, но момчетата са  повече. Учениците се водят в църквата да пеят при свещениците. 

През това време учениците наброяват от 60 до 80 и изучават буквар, а после „таблиците”.

След завършване на взаимното училище, желаещите ученици постъпвали в Главното Калпакчийско училище.

Новенци организират за първи път в Казанлък тържествено  честване на  празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 май 1859 г., който се превръща в общоградски.

Отслужва се с великолепна църковна служба – панихида и се произнасят речи.